ТОВА НЕ ТРЯБВАШЕ ДА СЕ РАЗБИРА! ЦЯЛАТА ИСТИНА ЗА ЦЕНКО ЧОКОВ СЕ ИЗСИПА ПРЕД БЪЛГАРИЯ!

ТОВА НЕ ТРЯБВАШЕ ДА СЕ РАЗБИРА! ЦЯЛАТА ИСТИНА ЗА ЦЕНКО ЧОКОВ СЕ ИЗСИПА ПРЕД БЪЛГАРИЯ!

Advertisement:

В началото на дългото си кметуване през 90-те години на миналия век във врачанското село Галиче Ценко Чоков още не бе сърдит на медиите. Тогава благоволяваше да разкаже нещо за себе си и как управлява селото. Обикновено приседнал пред кметството, с любимите си тежки златни ланци на врата, да показва възлестите си ръце. Посланието му: да, богат съм, но съм натрупал имането си с много труд и само с тия мазолести ръце.

По-възрастните хора в Галиче обаче само се подсмихваха и споделяха как са запомнили Ценко отпреди промените у нас, пише konkurent.bg. Отглеждал животни и нощем обикалял с едно раздрънкано колело да краде от ТКЗС-то смески за изхранването им. Буен по природа, често предизвиквал конфликти със съселяните си и мнозина ставали жертва на тежките му юмруци.

Advertisement:

Звездният час на бъдещия кмет настъпва някъде през далечната 1990 г. Тогава се раждат първите силови застрахователи. Най-известните са ВИС и СИК, които криминализират за години напред България, осеяна с трупове в разразилото се противоборство помежду им. Чоков не пропуска шанса си да се включи в играта, която завинаги ще остави отпечатък в битието му. Както и в разбития живот на много от жертвите му, пише Блиц.

Advertisement:

Като част от структурата на СИК в Бяла Слатина, Ценко Чоков бързо се сдобива с мощна западна кола, бухалки в багажника и само за година натрупва 4 висящи дела за рекет и самоуправство. Разследват го и за опит за убийство след като стреля с незаконен пистолет срещу трима на пазара край с. Бутан.

„Чоков беше сред най-безскрупулните рекетьори на сикаджиите в региона, спомня си бившият служител на регионалната полиция във Враца и ексшеф на районното управление в Бяла Слатина Валентин Тодоров. – Десетки са пребитите от него собственици на магазини,  малки фирми или просто хора, които са му възразявали. Знам, че в самата СИК се бяха стреснали от неговите изцепки и се мъчеха да го укротят неуспешно“.

Advertisement:

Натрупал опит в силовото застраховане, Чоков се кандидатира за кмет на Галиче на изборите през 1991 г., но тогава все още не успява да убеди съселяните, че той е нужният им управник. На кметския стол сяда съперникът му Цветан Караконски, но загубилият в изборната надпревара решава да вземе властта в селото по друг начин.

През пролетта на 1992 г. Чоков мобилизира ударната си мутренска група, с която окупира сградата на ликвидационния съвет на местното ТКЗС. Обявяват тогавашния председател Петър Неделкин за свален и си избират нов. Нито една от държавните институции не реагира и това развързва ръцете на сикаджиите. На обявените веднага след преврата търгове за имуществото на бившето стопанство златният пай се пада на хората на Чоков. За себе си той избира оборите в края на селото, от които веднага прави собствена животновъдна ферма.

След кравите се заемат с житото в региона. Отваря им се апетит и за многобройните маслобойни в Белослатинкско и съседните общини. Когато софийски прекупвач на зърно се набърква в интересите им, сикаджиите го отвличат и след като го обработват във фермата на Чоков няколко дни, го изхвърлят от кола насред Бяла Слатина. Започналото тогава разследване по случая потъва някъде из чекмеджетата в районното полицейско управление, а пострадалият отказва да си спомни какво му се е случило.

Месец по-рано Ценко Чоков отново се явява на местните избори и става за първи път кмет на Галиче. Хората в селото и сега си спомнят за многобройните заплахи, побоища и палежи, чрез които Чоков се добира до заветния кметски стол. Както и с масово купуване на колебаещите се гласоподаватели. И подкрепен здраво от клана Касъмови и изповядващите исляма цигани в Галиче.

Малцина се осмеляват тогава да протестират срещу избора, напомняйки, че Чоков е следствен по няколко дела, включително и за убийство. Че още преди да влезе в кметството, вече е превърнал Галиче в частна собственост, заграбвайки по-голяма част от имуществото на бившето ТКЗС и плодородните земи около селото.

Първото нещо, което Чоков прави като кмет на Галиче, е да свали от кметството избелелия вече национален флаг. Не го заменя с нов, а забожда две знамена на групировката СИК. Маха ги едва след като чрез медиите случаят се разчува в цялата страна и след мнократните напомняния от страна на областната управа и общината в Бяла Слатина.

Самоувереният Чоков обаче не се трогва нито от протестите на недоволните, нито от забележките на общинската власт в Бяла Слатина и налага в Галиче своите разбирания за законност и ред. Новият кмет си присвоява и функциите на прокурор, съдия, полицай и палач едновременно, като превръща селото в територия, независеща изобщо от държавата.

Най-красноречивият пример какво се случва в Галиче през първите месеци от управлението на Чоков, са стряскащите публикации в тогавашната преса. Вестниците са пълни със заглавия като „Кмет преби тракторист“, „Чоков вилнее в селско заведение“, „Кмет връзва крадци на стълб“, „Пребит от Чоков се жалва, от полицията го съветват да не раздухва случая“.

Чашата обаче прелива и разпасалият се кмет на Галиче е принуден през юли 1997 г. да си подаде оставката. Без никакви възражения тя веднага е приета от общинския съвет в Бяла Слатина. Бившият вече кмет обаче не си губи времето и се захваща с характерните си методи да разшири влиянието си в земеделието.

Работи активно и със съдружниците си в СИК, братята Мехти и Салко Касъмови от Галиче. Те стават известни по това време като тартори на най-голямата автомафия в региона, която пере парите си като овладява изкупуването и преработката на земеделската продукция във Врачанско.

Все пак Ценко Чоков потъва за известно време и престава да бъде постоянен прицел на медиите. Те се сещат за него, когато през 1999 г.се опитва да заблуди полицията, че е станал обект на атентат. Докато една вечер Чоков празнува рождения си ден в бара си в Галиче заедно с братя Касъмови, отпред пламват обилно поляти с бензин колите на собственика и на местен зърнен търговец.

Въпреки тенденциозните показания на Ценковите приятели, разследването установява, че Чоков сам е подпалил колите, за да вземе като пострадал 5000 долара застраховка. Номерът не минава, а ожесточението от неуспеха Чоков влага в последвалата предизборна кампания. И отново става кмет, а на гостуващите му на купона след това приятели се хвали, че така е дресирал хората в Галиче, че и един от доберманите си да издигне за поста, ще го изберат.

Източник: bradva.bg

Advertisement: