НАЙ-ГОЛЯМАТА МИСТЕРИЯ ЗА ХИТРИНО, ВСИЧКИ МЪЛЧАТ ЗА ТОВА!!! ИМА МНОГО ГНИЛО, ЗАЩО Е ДЕРАЙЛИРАЛА САМО

НАЙ-ГОЛЯМАТА МИСТЕРИЯ ЗА ХИТРИНО, ВСИЧКИ МЪЛЧАТ ЗА ТОВА!!! ИМА МНОГО ГНИЛО, ЗАЩО Е ДЕРАЙЛИРАЛА САМО Ужас: Ето я истината за трагедията с Роро Кавалджиев!

Advertisement:

Най-голямата мистерия в случая „Хитрино“ е защо не локомотивът излезе от релсите, а шестият вагон от композицията – коментира пред БНТ бившият изпълнителен директор на БДЖ Владимир Дунчев, който работи по овладяването на две подобни кризи – през 1988 г. и 2000 г.

Според експерта причините за инцидента може да са превишена скорост, разместена стрелка или дефект в железния път.

Проблемът е, че на ден по българските железни пътища се превозват по 2000 тона опасни материали като полипропилен, от който се правят пластмасови изделия, и трябва да е ясна причината за катастрофата, за да не се повтаря.

Advertisement:

В междугарията в България влаковете се движат с 80 км. в час, в Хитрино – със 70. В коловоз влакът трябва да намали до 60, а при завой – до 40. Ако скоростта е била превишена, експерт по динамика трябва да обясни изключително странния факт, че е дерайлирал 6-ият вагон от композицията, а не локомотивът, както става обичайно, обяснява Владимир Дунчев.

„Локомотивите, единият има хартиен носител на черната кутия, устройството за следене на скоростта – хаслер, а другият е дигитален. Така че тази скорост няма как да бъде скрита“. В случая и двата локомотива, и 5 вагона след това не са дерайлирали. Дерайлира шестият вагон, когато става скъсването на влака. И тези вагони продължават напред и си спират вече“, коментира Дунчев и допълва: Втората причина може да е разместена стрелка.

Advertisement:

„Вибрациите от двата локомотива и 5-те вагона, ако стрелката не е била добре заключена с т.н. заключалка, може да се получи леко отваряне и ребордът на 6-тия вагон да е попаднал и да е настъпило дерайлиране на вагона и оттам скъсване на влака. За да не изпадне от релсите колелото, от страни има т.н. реборт, който, ако не е в необходимите размери и параметри, пада влакът. Пада вагонът“, посочва експертът. 

По думите му третата причина може да са различни уширения или дефекти по железния път. От НКЖИ твърдят, че пътят е в добро състояние. Но в социалните мрежи собственици на жп компании публикуваха видеоклипове, на които ясно се личи, че товарни немски влакове, които се движат със съобразена скорост, буквално подскачат върху релсите на 9 км. от Хитрино.

Другата голяма мистерия е защо се е спукала цистерната. „Те са специализирани цистерни за превоз на такъв вид товари – полипропилен, пропан-бутан, с усилена конструкция са. Двойни вътре са балоните. И при дерайлиране… се предполага, да стане хлътване на цистерната, а не пробив и създаване на облак около цистерната и последващ взрив. Годишно в България се превозват над 600 000 тона опасни материали – полипропилен и други. От пристанищата се товарят на влакове и оттам – към бензиностанциите и заводите в страната. Проблемът е, че ако не се изясни причината за катастрофата в Хитрино, ще възникнат съмнения дали сегашният начин на превозване на опасни товари е достатъчно сигурен, посочва бившият генерален директор на БДЖ. И допълва: „Така че сега в момента цялата система, която се занимава с превоз на опасни товари, е в стрес от гледна точка на това, че не е убедена със сигурност, че ако изпълнява указанията и наредбите, които са дадени, няма да се повтори такъв случай“.

Подобни случаи има три: през 2000 г. композиция с цистерни с пропан-бутан пада от моста при гара Владо Тричков, но за щастие тогава няма експлозия. През 2014 г. край гара Яна дерайлира композиция с празни цистерни без пропан-бутан. През 1988 г., обаче, композиция с 20 цистерни с пропан-бутан дерайлира и се възпламенява край гара Бутово.“Причината беше във вагона“, коментира експертът. 

Подобни инциденти като Хитрино има и отпреди 20 години в швейцарския град Лозана, когато отново влакова композиция избухва в населено място. В Швейцария пътят е преместен, но в България, според експертите, това е невъзможно, тъй като повечето ни жп пътища са единични. 

Източник: bradva.bg

Advertisement: